Това се случва два дни след вписването на мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство
„На сесията на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която се провежда в Джеджу, Южна Корея, Народното читалище бе вписано в Регистъра на добрите практики!“ Това съобщи зам.-министърът на културата Амелия Гешева.
Два дни след вписването на мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство прие решение в Регистъра на добрите практики да бъде вписано и народното читалище. По този начин тази уникална българска институция получава и своето заслужено международно признание. Досието по номинацията е с основен автор д-р Силва Хачерян. Повече можете да проследите ТУК .
Номинацията за мартеницата, която бе вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството, е мултинационална кандидатура, която е представена съвместно от България, Румъния, Молдова и Република Македония. Изработката и носенето на мартеници има дълбоки корени в убежденията на цялото население в четирите страни вносителки на кандидатурата. И днес това се явява като една запазена и препредавана през поколенията традиция, която всички възприемат и продължават. Носенето и закичването с този символ е свързано с поверията за добруване, за здраве и късмет на всички. В различните страни елементът носи следното име: Mártenitsa (Мартеница) – в България, Martinki (Мартинки) – в Македония, Mărţişor – в Молдова, Mărţişor – в Румъния. От българска страна над досието са работили проф. Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.
